Особеност на художника Найден Петков, за която почти не се сещаме, дотолкова сме я приели като нещо естествено е ,че той притежава „редкия дар да бъде едновременно понятен и артистичен“. Това определение за него, направено навремето от друг художник, има смисъл на най-искрено признание и силата да бъде актуално дори и след много години. При всяка изложба , при всяка среща с изкуството на Найден Петков, независимо в коя медия – живопис, графика или кино, независимо в кой жанр работи ,той остава в границите на реалността, като непрекъснато се опитва да я направи по вълнуваща и поетична.
Той е от малкото български художници, чието творчество представлява напълно автономен свят. Времето, процесите и модите в изкуството ни сякаш минават незабелязано покрай него : той не е докоснат от естетиката на 50те , нито от бурните промени през 60те, не „проговаря“ на асоциативно – метафоричния език от 70те, няма необходимост и от преосмисляне на пластичността през 80те.
Той има своя път, който до края, до самия край през 1989 година, следва. В него голяма част и най-много творческа енергия е отредена на пейзажа . Защо Найден Пеков е така завладян от пейзажа? Вероятно защото е бил завладян от това как изглежда светът и никога не е уморил да го наблюдава. Или, напротив, рисуването на пейзажи е начинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата. Какъвто и да е отговорът пейзажите му излъчват неговото присъствие, неговата изящност, неговата романтична представа за света. Зрителя е омагьосан да навлезе в този свят, все по навътре и по навътре, там, където го очакват обгорени в охра цветове и плътни оловни тонове, синтетични форми и разкриваща се на пластове живописна материя. Хора се срещат рядко в тези пейзажи. Когато все пак ги има, те са без особено значение за художник, просто фигури или силуети, които служат за мащаб на някое пробождащо небето дърво. Съвсем друго е когато Найден Петков рисува портрети – едни от най-ярките в съвременното българско изкуство. Тогава сякаш е обсебен от човека отсреща. Притежаващ остро чувство за физиономичност и психология, той съумява да улови същността на модела и да го изрази в творбите си. Моделите му в повечето случаи са представени фронтално, общуват директно със зрителя и образуват единно цяло пространството. Художникът постига тази хармония благодарение на съчетаването на светлината и цветовете и на магнетичното си дарование на живописец. Със същото дарование а създадени и композициите му, и малкото на брой интериори, самотни ателиета, които пазят спомена значение артистично присъствие.
Графиката на Найден Петков притежава същата енергия, която има и в живописта му. Многобройните рисунки, наричани от художника „пътни бележки“ изпълнени върху хартия с акварел и темпера, с разредени маслени бои, със сепия, въглен или креда, както и литографиите, представят по –различен начин любимите му мотиви. Монохромността присъща и на част от живописните му работи, е завладяваща в графичните листове. Заради многобройните нюанси на един и същи цвят, които моделират формата и и’ придават артистичност. В допълнение линията очертава движението на облаците и сенките, на контурите на лицата и фигурите уловени сякаш с едно докосване на ръката. Това оставя впечатлението, че художникът създава наново света, а не просто една работа от пластичен порядък. Може би Найден Петков не е правил разлика.
Румяна Константинова
